27.04.2021 г., 20:22

Вече зная

532 3 9

В тъмното общувам с Бог,
наедно нищим нещата,
тишината - тайнствен пролог,
на светлината отваря вратата.
Тайно и явно все са едно
и миналото е настояще,
времето пак е щуро кълбо
с пулс в сърцето ми дращи.
Чувствам море от любов,
тиха, нежна, бяла омая,
пеперуда съм последвала  зов
у дома си е най....вече зная!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ехааа , колко очарователни очета са погалили моите редове! Благодаря ви приятели от сърце! Усмиииих!
  • Такое многослойное! Очень понравилось.
  • Харесах, поздравления!
  • Тишината е мисъл, щом потънеш в нея потъваш в размисли. Носи се капитане по морето от любов! Хубав стих!
  • Еха Зиги е бил тук ! Мноооооооого ти благодаря щурчо! Усмиих!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...