В тъмното общувам с Бог,
наедно нищим нещата,
тишината - тайнствен пролог,
на светлината отваря вратата.
Тайно и явно все са едно
и миналото е настояще,
времето пак е щуро кълбо
с пулс в сърцето ми дращи.
Чувствам море от любов,
тиха, нежна, бяла омая,
пеперуда съм последвала зов
у дома си е най....вече зная!
© Todos los derechos reservados