27 abr 2021, 20:22

Вече зная 

  Poesía
370 3 9

В тъмното общувам с Бог,
наедно нищим нещата,
тишината - тайнствен пролог,
на светлината отваря вратата.
Тайно и явно все са едно
и миналото е настояще,
времето пак е щуро кълбо
с пулс в сърцето ми дращи.
Чувствам море от любов,
тиха, нежна, бяла омая,
пеперуда съм последвала  зов
у дома си е най....вече зная!

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ехааа , колко очарователни очета са погалили моите редове! Благодаря ви приятели от сърце! Усмиииих!
  • Такое многослойное! Очень понравилось.
  • Харесах, поздравления!
  • Тишината е мисъл, щом потънеш в нея потъваш в размисли. Носи се капитане по морето от любов! Хубав стих!
  • Еха Зиги е бил тук ! Мноооооооого ти благодаря щурчо! Усмиих!
  • Много ми хареса!
  • Привет (А.Д.) Радост е за мен , че ме помниш! Привет батко Гошо! Благодаря , че наминаваш!
  • Хубаво.
  • Поздрави, приятелче!
Propuestas
: ??:??