27 апр. 2021 г., 20:22

Вече зная

530 3 9

В тъмното общувам с Бог,
наедно нищим нещата,
тишината - тайнствен пролог,
на светлината отваря вратата.
Тайно и явно все са едно
и миналото е настояще,
времето пак е щуро кълбо
с пулс в сърцето ми дращи.
Чувствам море от любов,
тиха, нежна, бяла омая,
пеперуда съм последвала  зов
у дома си е най....вече зная!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ехааа , колко очарователни очета са погалили моите редове! Благодаря ви приятели от сърце! Усмиииих!
  • Такое многослойное! Очень понравилось.
  • Харесах, поздравления!
  • Тишината е мисъл, щом потънеш в нея потъваш в размисли. Носи се капитане по морето от любов! Хубав стих!
  • Еха Зиги е бил тук ! Мноооооооого ти благодаря щурчо! Усмиих!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...