Едва ли всъщност ме познаваш.
Не знаеш нищичко за мене.
Долавяш само онзи пламък
горещ, в душата ми – безвремие.
Не знаеш нищо. Как живея
ей тук, от изгрева до здрача.
Не знаеш на какво се смея,
или кога и колко плача.
И никога не ме попита...
Погълна всяка моя рима
със онзи мъжки егоизъм,
със който всеки ме е имал. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация