Вечен миг
Едва ли всъщност ме познаваш.
Не знаеш нищичко за мене.
Долавяш само онзи пламък
горещ, в душата ми – безвремие.
Не знаеш нищо. Как живея
ей тук, от изгрева до здрача.
Не знаеш на какво се смея,
или кога и колко плача.
И никога не ме попита...
Погълна всяка моя рима
със онзи мъжки егоизъм,
със който всеки ме е имал.
И нека бъда дръжка хладна
на ножа, който те ранява.
Смъртта ще те превърне в ангел...
Във вечен миг на незабрава.
... Да, вярно... че ме срещна късно.
Но нищо в мене не познаваш.
Аз вярвам в тебе! Ще възкръснеш
и пак във стих ще се омаеш
и ще умираш, ще се раждаш...
Заключен в рима, но свободен.
И пак, от друга дръжка хладна,
във вечен миг ще си прободен...
© Ева Корназова All rights reserved.
