eva_32 (Ева Корназова)
110 774
14 oct 2009, 15:07

Вечен миг 

  Poesía
1354 0 25

Едва ли всъщност ме познаваш.

Не знаеш нищичко за мене.

Долавяш само онзи пламък

горещ, в душата ми – безвремие.

 

Не знаеш нищо. Как живея

ей тук, от изгрева до здрача.

Не знаеш на какво се смея,

или кога и колко плача.

 

И никога не ме попита...

Погълна всяка моя рима

със онзи мъжки егоизъм,

със който всеки ме е имал.

 

И нека бъда дръжка хладна

на ножа, който те ранява.

Смъртта ще те превърне в ангел...

Във вечен миг на незабрава.

 

... Да, вярно... че ме срещна късно.

Но нищо в мене не познаваш.

Аз вярвам в тебе! Ще възкръснеш

и пак във стих ще се омаеш

 

и ще умираш, ще се раждаш...

Заключен в рима, но свободен.

И пак, от друга дръжка хладна,

във вечен миг ще си прободен...

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??