Вечер...2
Вечер...2
Огънят в камината загасва
и изстива бавно пепелта –
в нея със усмивка тъжно-ласкава
въгленче трепти, мъжди едва...
Сенките изчезват от стените,
въздухът превръща се на дим –
не от болка ли смъдят очите,
не с любов ли в тъмното седим!...
... Огънят в камината загасва,
студенее в нея пепелта,
а в комина Вятърът разказва –
своя вариант за Любовта...
1986.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
