6.05.2008 г., 17:13

Вечер

2.6K 1 41
 

Жените будуват,

наметнали черния мрак.

Подреждат си мислите

в старите прашни килери.

Мъжете изпиват

две чаши достойнство на крак

и тръгват към къщи

с наперена крачка. Уверени.

Жените отмятат

душите си с тиха печал.

Сервират по навик

и дълго предъвкват живота.

Присяда им. Стават.

Забърсват със влажен парцал

остатъка ден

и тогава постилат леглото.

Мъжете заспиват преди

да докоснат нощта.

Преди да изчезне съвсем

мисълта за значимост.

В съня си създават

такива велики неща,

с които ще шашнат света,

а и свойта любима.

Жените завиват

мечтите на свойте мъже

и кърпят мечтите си крехки

с неистова нежност.

Конците изнищват

от старото брачно въже,

с надежда нещата

отново да бъдат по прежному.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....