6.05.2008 г., 17:13

Вечер

2.6K 1 41
 

Жените будуват,

наметнали черния мрак.

Подреждат си мислите

в старите прашни килери.

Мъжете изпиват

две чаши достойнство на крак

и тръгват към къщи

с наперена крачка. Уверени.

Жените отмятат

душите си с тиха печал.

Сервират по навик

и дълго предъвкват живота.

Присяда им. Стават.

Забърсват със влажен парцал

остатъка ден

и тогава постилат леглото.

Мъжете заспиват преди

да докоснат нощта.

Преди да изчезне съвсем

мисълта за значимост.

В съня си създават

такива велики неща,

с които ще шашнат света,

а и свойта любима.

Жените завиват

мечтите на свойте мъже

и кърпят мечтите си крехки

с неистова нежност.

Конците изнищват

от старото брачно въже,

с надежда нещата

отново да бъдат по прежному.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....