Жените будуват,
наметнали черния мрак.
Подреждат си мислите
в старите прашни килери.
Мъжете изпиват
две чаши достойнство на крак
и тръгват към къщи
с наперена крачка. Уверени.
Жените отмятат
душите си с тиха печал.
Сервират по навик
и дълго предъвкват живота.
Присяда им. Стават.
Забърсват със влажен парцал
остатъка ден
и тогава постилат леглото.
Мъжете заспиват преди
да докоснат нощта.
Преди да изчезне съвсем
мисълта за значимост.
В съня си създават
такива велики неща,
с които ще шашнат света,
а и свойта любима.
Жените завиват
мечтите на свойте мъже
и кърпят мечтите си крехки
с неистова нежност.
Конците изнищват
от старото брачно въже,
с надежда нещата
отново да бъдат по прежному.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени