6 may 2008, 17:13

Вечер

  Poesía
2.6K 1 41
 

Жените будуват,

наметнали черния мрак.

Подреждат си мислите

в старите прашни килери.

Мъжете изпиват

две чаши достойнство на крак

и тръгват към къщи

с наперена крачка. Уверени.

Жените отмятат

душите си с тиха печал.

Сервират по навик

и дълго предъвкват живота.

Присяда им. Стават.

Забърсват със влажен парцал

остатъка ден

и тогава постилат леглото.

Мъжете заспиват преди

да докоснат нощта.

Преди да изчезне съвсем

мисълта за значимост.

В съня си създават

такива велики неща,

с които ще шашнат света,

а и свойта любима.

Жените завиват

мечтите на свойте мъже

и кърпят мечтите си крехки

с неистова нежност.

Конците изнищват

от старото брачно въже,

с надежда нещата

отново да бъдат по прежному.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...