Вечер
Нощта заметна звездната си мрежа
и хвана златоперката луна,
в настръхналите котешки копнежи
замърка неизбежно любовта...
Щурци, отпили билковото вино,
засвириха вечерен евъргрийн,
страстта нахлузи пак полата - мини,
кръстоса крак със чаша тръпен джин...
В косите ти събирам цветна рима,
на устните ти стих - куплет шепти,
на пейката до нас, в узряла диня,
щастливият ни миг тъй сладко спи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
, Мария
