Sep 10, 2011, 12:40 PM

Вечер 

  Poetry » Love
1645 0 29

Нощта заметна звездната си мрежа
и хвана златоперката луна,
в настръхналите котешки копнежи
замърка неизбежно любовта...

 

Щурци, отпили билковото вино,
засвириха вечерен евъргрийн,
страстта нахлузи пак полата - мини,
кръстоса крак със чаша тръпен джин...

 

В косите ти събирам цветна рима,
на устните ти стих - куплет шепти,
на пейката до нас, в узряла диня,
щастливият ни миг тъй сладко спи...

 

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??