Вечер...4
Вечер...4
Ненапити извори шуртят,
ручеи заливат тишината –
южни ветрове във танц въртят:
– мислите, щурците, самотата...
Нежна гравитация държи́
с чувствата обхванали ни вече:
в о́рбити и нашите души
в прелестта на идващата вечер...
Нещо предстоящо може би
в тази вечер трябва да се случи,
нещо много хубаво, твърди
грабналото ме сега, Предчувствие...
Е́сен е!...Но в е́сенният свят
о́ще красота и щедрост има:
зрялост, сладост, нежност, аромат –
и емоция непредвидима...
Може неочаквано дори
с южни ветрове в такава вечер
и преди денят да догори –
да се влюбиш, за последно вече...
Е́сента е преходен сезон –
и броим надеждите в наличност...
Южните и́ ветрове са фон
на Живота в чудната цикличност...
А понеже: във „цикличността“
е безсмъртието обещано –
в Е́сента започва Вечността:
първо с цветовата и́ промяна...
Второ: със узряващия плод –
в клоните и́ щедро натежали...
... И с наде́ждата за Нов живот –
продължаващ тук... Без „ интервали“...
Трето: с топли, южни ветрове
в тихият уют на красотата,
с вечери, в които ни зове
и маги́ята на самотата!...
И накрая: лесно да прозреш
с вечерта вълшебсвата попаднали,
но и да повярваш: щеш-нещеш,
че и си общувал в нея с – Ангели...
... И неволно ставаш Философ,
и налудно спориш с тишината:
– „Много о́ще в Е́сента любов
има съхранена по Земята!...“
* * * * * * * * * *
... Ненапити извори шуртят,
ручеи заливат тишината –
южни ветрове във танц въртят:
– мислите, щурците, самотата...
13.1.2019.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
