Вечер късно лягаш и не знаеш,
че аз съм до теб, докато нехаеш.
Влизам през вратата, на леглото до тебе сядам.
Гледам те и да не те събудя внимавам.
Поемам от дъха ти, пристрастена вече,
подготвена да избягам надалече.
Докато съм взела от тебе малка част,
поемам глътка въздух, изпълнена с власт.
Всеки път дошла ли съм, от тебе вкусвам
и дори за малко силна аз се чувствам.
© Ивета Врескова Всички права запазени