8.07.2019 г., 11:34

Вечер край Океана...

505 0 0

 

Вечер край Океана...

(балада)

 

Внезапно разлюля се Океана

на залезът в загадъчния мрак,

но вятърът да духа бе престанал,

та тъй необяснимо беше: как

 

люлееше се цялата Безкрайност

и във брега се блъскаха вълни...

И те обаче бездните му тайни

не знаеха... И бързо се стъмнѝ...

 

А въздухът сгъстяваше се в здрача

в нюанси на оранжевия цвят

и вятърът внезапно, непрозрачен,

изви се над заспиващия свят...

 

С един нестихващ грохот се понесе

на Океана тайнственият глас:

и ту извиваше се като песен,

ту удряше със ураганна страст...

 

... Във лодка, но космически самотна

и с черни, и разкъсани платна –

там някъде, отвъд на хоризонта,

с попътен вятър идваше Нощта...

 

На Океана в родовата памет

в нощта сега ще дойдат векове

и старите легенди пак ще мамят

моряците към нови брегове,

 

че някъде по нашата планета

все има неизследвани земи

и още не обходени морета

в загадъчните южни ширини...

 

Там с вечното ухание на пролет

е приказен безгрижният им свят

и с острови, където полуголи

жените са напъпил нежен цвят...

 

... Ще дойдат и изгнили каравели,

потънали край чужди брегове,

с моряците на тях, не оцелели

в стихиите на злобни ветрове...

 

А във нощта, тук мъртвите моряци

ще бродят по брега със интерес:

безименни, понеже няма знаци

надгробни в Океаните до днес...

 

06.11.2016. Атлантически океан

брега на о. Гран Канария

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...