Вечер със съдбата
Тази вечер ще флиртувам със съдбата.
Ще ѝ покажа защо при мене е дошла.
С чаша вино ще я посрещна на вратата.
Жадно ще ме гледа и няма да е сама.
Дяволът повлякла – за опашката го води.
Пред нея той е като някакво хлапе.
Ангел пък назад смирено ходи.
Лукаво гледа и бъдещето ми чете.
Ще ме прелъсти – знае мойта слабост.
И знам, че нея е дошла.
Да ѝ се отдам – това ѝ носи радост,
но след мене ще остане пак сама.
Демонът си ще остави да напомня за нея.
Ангелът ѝ ще ме кара да я очаквам пак.
Чаша вино, да я посрещна, ще налея
ден след ден и нощ във мрак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Станиславов Всички права запазени
