mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
22.08.2014 г., 23:50 ч.

Вечер в Месемврия 

  Поезия » Любовна
493 0 6

Сред шум на скъпи возила

вървя към мелницата стара.

Край мене цъфнали цветя

изпъстрят с багри тротоара.

 

Месемврия ми дава знак

с ръка, а крепостните кули

следят вечерния маяк

под звездното небе на юли.

 

До портите ме чакаш ти –

жена с осанка на богиня!

Разнежен, топъл бриз лети

над крехки палми и смокини.

 

И в този древен, вечен град

душите ни намират пристан–

тук, в пренаселения свят

от сенки, в космоса улисан!

 

Притихва сънното море.

Вълните в залива заспиват.

Едно забравено щурче

в зида на църквата се скрива.

 

Но странен, оглушал гайдар

със кръшни ритми ни залива,

напомняйки– добър и стар–

че щъркелите си отиват!

 

Че лятото ще свърши пак,

че много скоро идва есен...

А златният, вълшебен бряг

ще пази спомените в песен!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??