Вечер в Месемврия
Сред шум на скъпи возила
вървя към мелницата стара.
Край мене цъфнали цветя
изпъстрят с багри тротоара.
Месемврия ми дава знак
с ръка, а крепостните кули
следят вечерния маяк
под звездното небе на юли.
До портите ме чакаш ти –
жена с осанка на богиня!
Разнежен, топъл бриз лети
над крехки палми и смокини.
И в този древен, вечен град
душите ни намират пристан–
тук, в пренаселения свят
от сенки, в космоса улисан!
Притихва сънното море.
Вълните в залива заспиват.
Едно забравено щурче
в зида на църквата се скрива.
Но странен, оглушал гайдар
със кръшни ритми ни залива,
напомняйки– добър и стар–
че щъркелите си отиват!
Че лятото ще свърши пак,
че много скоро идва есен...
А златният, вълшебен бряг
ще пази спомените в песен!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
!!
