Вечер в село
ВЕЧЕР В СЕЛО
Утихна дневната гълчава.
Нахлупи селото калпак...
И както в село вечер става
потъна всичко в полумрак...
Въздъхна и полето морно.
Заспаха птички и пчели.
Луната блесна животворно
и ни огледа със очи.
Потънаха в полутъмата
селото, хората, света,
сребро се сипна от луната
в мастилените небеса.
Прозорци светнаха в селото,
нахлу вечерна хладина,
Накъсват псета тишината.
Хихика момина тлака!
Моми запяха по селото.
Отсвириха им със кавал.
Повежда любовта хорото-
с веселие и със печал.
Не спря живота във селото,
да търси где е любовта!
Във тъмното се скри и Злото,
спотаено до сутринта!
Русалки плискат по реката,
и те се радват на нощта,
и страстно влизат във "Играта",
докато търсят любовта!
И всичко туй ти стане мило.
Обикнеш го за цял живот.
От него черпиш хъс и сили,
от своя селски произход!
С крила летиш по небосвода,
дори и да си уморен
и сваляш шапка на народа,
щастлив,че тука си роден!
11.08.2003гДрагойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
