Hekredel (Христо Славов)
1524 419
20.03.2018 г., 16:04 ч.

Вечер в село 

  Поезия » Пейзажна
345 0 3

ВЕЧЕР В СЕЛО

 

Утихна дневната гълчава.

Нахлупи селото калпак...

И  както в село вечер става

потъна всичко в  полумрак...

 

Въздъхна и полето морно.

Заспаха птички и пчели.

Луната блесна животворно

и ни огледа със очи.

 

Потънаха в полутъмата

селото, хората, света,

сребро се сипна от луната

в мастилените небеса.

 

Прозорци светнаха в селото,

нахлу вечерна хладина,

Накъсват псета тишината.

Хихика момина тлака!

 

Моми запяха по селото.

Отсвириха им  със  кавал.

Повежда любовта хорото-

 с веселие и със  печал.

 

Не спря живота във селото,

да търси где е любовта!

Във тъмното се скри и Злото,

спотаено до сутринта!

 

Русалки  плискат по реката,

и те се радват на нощта,

и страстно влизат във "Играта",

докато  търсят любовта!

 

И всичко туй ти стане мило.

Обикнеш го за цял живот.

От него черпиш хъс и сили,

от своя селски произход!

 

С крила летиш по небосвода,

дори и да си уморен

и сваляш шапка на народа,

щастлив,че тука си роден!

11.08.2003гДрагойново

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Христо Славов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много красив образ

    сребро се сипна от луната
    в мастилените небеса.
  • Топло, родно, написано с такава обич...
  • Ако можеше всеки да къта такава обич към родното си село, може би нямаше селцата ни да са така запустели!
Предложения
: ??:??