Вечерен дъжд
Вечерен дъжд
Така спокойно чука
дъждът по стъклата.
И така спокойно времето тече.
И така с усмивка пълна е
душата...
Дъжд,
самота,
спокойствие -
животът е хладен и красив...
А преди беше толкова скучно,
еднакво
и тъмно.
Сега съм свободен, но
страдащ
и питащ,
и разбунтувани мисли напират
навънка,
чукат оттам, оттука -
на тъпан превърната, главата
по шевове пука
и търси спасение назад, назад
в спокойствието на на тъмнината.
Велико Търново 1991г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Владов Всички права запазени
