Apr 8, 2008, 7:31 AM

Вечерен дъжд 

  Poetry » Other
1068 0 10
 

Вечерен дъжд

 

Така спокойно чука

         дъждът по стъклата.

И така спокойно времето тече.

И така с усмивка пълна е

                                        душата...

 

Дъжд,

        самота,

                  спокойствие -

животът е хладен и красив...

А преди беше толкова скучно,

                                        еднакво

                                        и тъмно.

Сега съм свободен, но

                                 страдащ

                                  и питащ,

и разбунтувани мисли напират

                                          навънка,

чукат оттам, оттука -

на тъпан превърната, главата

                              по шевове пука

и търси спасение назад, назад

в спокойствието на на тъмнината.

 

Велико Търново 1991г.

© Стоян Владов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??