Apr 8, 2008, 7:31 AM

Вечерен дъжд

  Poetry » Other
1.4K 0 10
 

Вечерен дъжд

 

Така спокойно чука

         дъждът по стъклата.

И така спокойно времето тече.

И така с усмивка пълна е

                                        душата...

 

Дъжд,

        самота,

                  спокойствие -

животът е хладен и красив...

А преди беше толкова скучно,

                                        еднакво

                                        и тъмно.

Сега съм свободен, но

                                 страдащ

                                  и питащ,

и разбунтувани мисли напират

                                          навънка,

чукат оттам, оттука -

на тъпан превърната, главата

                              по шевове пука

и търси спасение назад, назад

в спокойствието на на тъмнината.

 

Велико Търново 1991г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Владов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...