Вечерни мисли
Пак седя в стаята сама...
мисля за живота и света...
Бавно в цигарения дим, някъде
изгубват се мечтите...
Питам се,
защо съм там, където скрити са сълзите?...
Нищо ново... Нищо странно...
Гледам през прозореца дъжда,
как облива всичко в тъга.
Набирам плахо твоя номер, но напразно!
Ти отново си с друга тази вечер!
Нищо ново... Нищо странно...
Ще заспя в прегръдката на самотата,
тихо... без да плача, както винаги...
В съня си ще докосвам болката...
На сутрината ще се събудя, пак сама.
Без теб!...
Нищо ново... нищо странно...
2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стойчева Всички права запазени