Пак седя в стаята сама...
мисля за живота и света...
Бавно в цигарения дим, някъде
изгубват се мечтите...
Питам се,
защо съм там, където скрити са сълзите?...
Нищо ново... Нищо странно...
Гледам през прозореца дъжда,
как облива всичко в тъга.
Набирам плахо твоя номер, но напразно!
Ти отново си с друга тази вечер!
Нищо ново... Нищо странно...
Ще заспя в прегръдката на самотата,
тихо... без да плача, както винаги...
В съня си ще докосвам болката...
На сутрината ще се събудя, пак сама.
Без теб!...
Нищо ново... нищо странно...
2009г.
© Моника Стойчева Все права защищены