16 мар. 2011 г., 21:14

Вечерни мисли

1.2K 0 0

Пак седя в стаята сама...

мисля за живота и света...

Бавно в цигарения дим, някъде

изгубват се мечтите...

Питам се,

защо съм там, където скрити са сълзите?...

 

Нищо ново... Нищо странно...

 

Гледам през прозореца дъжда,

как облива всичко в тъга.

Набирам плахо твоя номер, но напразно!

Ти отново си с друга тази вечер!

 

Нищо ново... Нищо странно...

 

Ще заспя в прегръдката на самотата,

тихо... без да плача, както винаги...

В съня си ще докосвам болката...

На сутрината ще се събудя, пак сама.

Без теб!...


 Нищо ново... нищо странно...

  

                       2009г.


 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...