Вечерня
Оголя градината,
осиротя,
чернеят мрачно само клоните.
Дим се вие
кротко от комините,
от небето сълзи тихо ронят се.
Уморен
денят си тръгва
мокър, тъжен и премръзнал.
Бавничко
нощта пристъпва
с топъл звезден шал загърната.
Притихват
в зимна тишина
дъждовни улиците, къщите.
От храма
със вечерен звън
камбаните с деня прощават се.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
