mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
Oct 21, 2007, 11:56 AM

Вечерня

1.3K 0 26

 

 

                Оголя градината,

                осиротя,
                чернеят мрачно само клоните.
                             

                Дим се вие

                кротко от комините,

                от небето сълзи тихо ронят се.

                Уморен

                денят си тръгва

                мокър, тъжен и премръзнал.
                             

                Бавничко

                нощта пристъпва 
                с топъл звезден шал загърната.

                Притихват

                в зимна тишина
                дъждовни улиците, къщите.
                             

                От храма

                със вечерен звън

                камбаните с деня прощават се.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0