Oct 21, 2007, 11:56 AM

Вечерня

1.3K 0 26

 

 

                Оголя градината,

                осиротя,
                чернеят мрачно само клоните.
                             

                Дим се вие

                кротко от комините,

                от небето сълзи тихо ронят се.

                Уморен

                денят си тръгва

                мокър, тъжен и премръзнал.
                             

                Бавничко

                нощта пристъпва 
                с топъл звезден шал загърната.

                Притихват

                в зимна тишина
                дъждовни улиците, къщите.
                             

                От храма

                със вечерен звън

                камбаните с деня прощават се.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...