Oct 21, 2007, 11:56 AM

Вечерня 

  Poetry » Landscape
997 0 26

 

 

                Оголя градината,

                осиротя,
                чернеят мрачно само клоните.
                             

                Дим се вие

                кротко от комините,

                от небето сълзи тихо ронят се.

                Уморен

                денят си тръгва

                мокър, тъжен и премръзнал.
                             

                Бавничко

                нощта пристъпва 
                с топъл звезден шал загърната.

                Притихват

                в зимна тишина
                дъждовни улиците, къщите.
                             

                От храма

                със вечерен звън

                камбаните с деня прощават се.

 

 

 

 

 

 

 

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??