21 oct 2007, 11:56

Вечерня 

  Poesía » Del paisaje
998 0 26

 

 

                Оголя градината,

                осиротя,
                чернеят мрачно само клоните.
                             

                Дим се вие

                кротко от комините,

                от небето сълзи тихо ронят се.

                Уморен

                денят си тръгва

                мокър, тъжен и премръзнал.
                             

                Бавничко

                нощта пристъпва 
                с топъл звезден шал загърната.

                Притихват

                в зимна тишина
                дъждовни улиците, къщите.
                             

                От храма

                със вечерен звън

                камбаните с деня прощават се.

 

 

 

 

 

 

 

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??