21 oct 2007, 11:56

Вечерня 

  Poesía » Del paisaje
1117 0 26
Оголя градината,
осиротя,
чернеят мрачно само клоните.
Дим се вие
кротко от комините,
от небето сълзи тихо ронят се.
Уморен
денят си тръгва
мокър, тъжен и премръзнал.
Бавничко
нощта пристъпва
с топъл звезден шал загърната. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??