21 oct 2007, 11:56

Вечерня

1.3K 0 26

 

 

                Оголя градината,

                осиротя,
                чернеят мрачно само клоните.
                             

                Дим се вие

                кротко от комините,

                от небето сълзи тихо ронят се.

                Уморен

                денят си тръгва

                мокър, тъжен и премръзнал.
                             

                Бавничко

                нощта пристъпва 
                с топъл звезден шал загърната.

                Притихват

                в зимна тишина
                дъждовни улиците, къщите.
                             

                От храма

                със вечерен звън

                камбаните с деня прощават се.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...