15.09.2019 г., 7:57  

Вечната

1.5K 3 20

Трептят,трептят... Звънят крилца!

От клон - на клон, от цвят - на цвят

лети, лети една пчела...

От мрак до мрак, от свят до свят.

 

Бръмчи, бръмчи... Безброй цветя!

Лале, зюмбюл... Магичен свят!

Медът е божа благодат,

медът за беден и богат

 

А тя жужи, лети напред!

Макар да знае! Скоро, ще умре.

Прашец събира. Ред - по ред...

 

И няма време да се спре,

цветчета чакат я навред

в полето и под синьото небе.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря сърдечно, Ирина!
    Много обичам да творя и с удоволствие се включвам в Предизвикателствата. Благодаря на организатора за тази прекрасна идея да има Предизвикателства.
    Желая творчески weekend на всички!
  • И ти си една неуморна пчеличка,Хари,твориш,твориш-ту обикновен стих,ту сонет,ту проза -,но вече са безчет!....Затова гласувам за теб!
  • Сърдечно благодаря, Латинка!
  • Успех, Хари!
  • Благодаря, Ирен!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...