Трептят,трептят... Звънят крилца!
От клон - на клон, от цвят - на цвят
лети, лети една пчела...
От мрак до мрак, от свят до свят.
Бръмчи, бръмчи... Безброй цветя!
Лале, зюмбюл... Магичен свят!
Медът е божа благодат,
медът за беден и богат
А тя жужи, лети напред!
Макар да знае! Скоро, ще умре.
Прашец събира. Ред - по ред...
И няма време да се спре,
цветчета чакат я навред
в полето и под синьото небе.
© Хари Спасов All rights reserved.
The work is a contestant:
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
