30.10.2007 г., 8:40

ВЕЧНАТА ПЕСЕН

890 0 18

Когато началото докосне края и краят стане начало,

когато бялото стане черно, за да бъде пак бяло.

 

Когато угаснат звездите - след страстна целувка

със ненаситна, гигантска черна дупка,

 

тогава в тотална, абсолютна тъмнина

ще проблясва само - споменът за любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво.Поздрави, Алекс
  • Валдин не знаех ,че си жена на жените ,ВСИЧКО е позволено,можеш да ми викаш и бебенце ,ако ти е кеф.
  • Алекс,добре е да съхраним детското в себе си,независимо от възрастта.Аз, например,съм жена на години,но се чувствам като момиче...Поздрав!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Алекс, ами приеми го като комплимент де!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...