ВЕЧНАТА ПЕСЕН

Poetry » Love

888 0 18

Когато началото докосне края и краят стане начало,

когато бялото стане черно, за да бъде пак бяло.

Когато угаснат звездите - след страстна целувка

със ненаситна, гигантска черна дупка,

тогава в тотална, абсолютна тъмнина

ще проблясва само - споменът за любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

FeaR (Завинаги)

Много е хубаво.Поздрави, Алекс

2007-11-02T09:43:33+02:00
alex_ucho (Алекс учо)

Валдин не знаех ,че си жена на жените ,ВСИЧКО е позволено,можеш да ми викаш и бебенце ,ако ти е кеф.

2007-10-31T02:48:40+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Алекс,добре е да съхраним детското в себе си,независимо от възрастта.Аз, например,съм жена на години,но се чувствам като момиче...Поздрав!

2007-10-30T18:44:53+02:00
vesival (Весела)

Хареса ми! Поздрав!

2007-10-30T14:02:00+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Алекс, ами приеми го като комплимент де!

2007-10-30T13:34:18+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0