ВЕЧНАТА ПЕСЕН

Poetry » Love

895 0 18

Когато началото докосне края и краят стане начало,

когато бялото стане черно, за да бъде пак бяло.

Когато угаснат звездите - след страстна целувка

със ненаситна, гигантска черна дупка,

тогава в тотална, абсолютна тъмнина

ще проблясва само - споменът за любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

FeaR (Завинаги)

Много е хубаво.Поздрави, Алекс

2007-11-02T09:43:33+02:00
alex_ucho (Алекс учо)

Валдин не знаех ,че си жена на жените ,ВСИЧКО е позволено,можеш да ми викаш и бебенце ,ако ти е кеф.

2007-10-31T02:48:40+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Алекс,добре е да съхраним детското в себе си,независимо от възрастта.Аз, например,съм жена на години,но се чувствам като момиче...Поздрав!

2007-10-30T18:44:53+02:00
vesival (Весела)

Хареса ми! Поздрав!

2007-10-30T14:02:00+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Алекс, ами приеми го като комплимент де!

2007-10-30T13:34:18+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0