15.03.2009 г., 7:35

Вечният град

1.1K 1 12

Вечният град

Търсих го по пътища и пътеки,
по булеварди и магистрали,
бос и на скъсани подметки,
на мотор и на Ферари.

Всички пътища водят към Рим,
няма накъде да завия,
но се оказа - град недостижим,
така и не успях да го открия.

Уморен - край пътя седнах
и очите затворих за миг,
от тъмнината себе си погледнах
и Рим в душата си открих!

Който търси, винаги намира -
вълшебен смисъл в загадъчен живот,
че в душата си търсещият се взира
и открива вечния и единствен имот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...