Mar 15, 2009, 7:35 AM

Вечният град

  Poetry » Other
1.1K 1 12

Вечният град

Търсих го по пътища и пътеки,
по булеварди и магистрали,
бос и на скъсани подметки,
на мотор и на Ферари.

Всички пътища водят към Рим,
няма накъде да завия,
но се оказа - град недостижим,
така и не успях да го открия.

Уморен - край пътя седнах
и очите затворих за миг,
от тъмнината себе си погледнах
и Рим в душата си открих!

Който търси, винаги намира -
вълшебен смисъл в загадъчен живот,
че в душата си търсещият се взира
и открива вечния и единствен имот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...