oki76 (Иван Иванов)
102 2
11.02.2008 г., 9:33 ч.

Вечно жив 

  Поезия » Друга
513 0 4
 

ВЕЧНО ЖИВ

 

Огънят на слънцето жадувам.

Този огън мен изпепели.

Пепелта от вятър разпиля се,

щом утеха в мен потърси ти.

 

Моето сърце сега е въглен.

Прах са мойто тяло и нозе.

Догори ли въгленът, тогава

ще потърся своето небе.

 

От простора тебе аз ще търся,

а когато видиш  облак ти,

запомни, че в облак съм възкръснал.

Облак, пълен със безброй сълзи...

 

За минута спри! Не бързай!

Ще изпратя сълзи вместо дъжд.

Цял живот събрани в купест облак,

ще окъпят тебе изведнъж.

 

Вятър, прах и купест облак,

на това приличам аз сега.

Моята съдба това било е -

да живея даже след смъртта.

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??