Вечно жив
ВЕЧНО ЖИВ
Огънят на слънцето жадувам.
Този огън мен изпепели.
Пепелта от вятър разпиля се,
щом утеха в мен потърси ти.
Моето сърце сега е въглен.
Прах са мойто тяло и нозе.
Догори ли въгленът, тогава
ще потърся своето небе.
От простора тебе аз ще търся,
а когато видиш облак ти,
запомни, че в облак съм възкръснал.
Облак, пълен със безброй сълзи...
За минута спри! Не бързай!
Ще изпратя сълзи вместо дъжд.
Цял живот събрани в купест облак,
ще окъпят тебе изведнъж.
Вятър, прах и купест облак,
на това приличам аз сега.
Моята съдба това било е -
да живея даже след смъртта.
© Иван Иванов All rights reserved.
