oki76 (Иван Иванов)
102 2
Feb 11, 2008, 9:33 AM

Вечно жив 

  Poetry » Other
514 0 4
 

ВЕЧНО ЖИВ

 

Огънят на слънцето жадувам.

Този огън мен изпепели.

Пепелта от вятър разпиля се,

щом утеха в мен потърси ти.

 

Моето сърце сега е въглен.

Прах са мойто тяло и нозе.

Догори ли въгленът, тогава

ще потърся своето небе.

 

От простора тебе аз ще търся,

а когато видиш  облак ти,

запомни, че в облак съм възкръснал.

Облак, пълен със безброй сълзи...

 

За минута спри! Не бързай!

Ще изпратя сълзи вместо дъжд.

Цял живот събрани в купест облак,

ще окъпят тебе изведнъж.

 

Вятър, прах и купест облак,

на това приличам аз сега.

Моята съдба това било е -

да живея даже след смъртта.

© Иван Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??