Кiara (Киара)
182 300
17.09.2006 г., 23:21 ч.

Вечно лято 

  Поезия
905 0 6

Със четка от  косите си.

Със багрите на юлско утро.

Днес пускам моята душа

 и моля я да не се завръща.

За какво ми е?!

Щом лятото е днес

и утре свършва.

Изпращам със целувки слънцето,

а на мен самата не ми се тръгва.

Не искам други улици,

аз златото във пясъка за нищо не заменям.

Не искам други крясъци,

освен на гларуси и чайки,

и тътена в морето.

Не чувам други разкази

 освен онези на луната.

Прошепнати в сумрака,

докоснали сърцата.

И утре то ще спре,

ще иска да не помни.

 И силно ще боли

И дълго нищо няма да отрони

-сърцето ми.

Но за какво е

щом своята душа

аз пуснах да си ходи.

Да бъде там където

 вечно лято е

-със макове и слънчогледи

и песъчинки по нозете.

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепно е!
  • Очарована съм, пишеш много хубаво, истинска прелест.
  • Прекрасен стих! Запази вечното лято в душата си! И ни го подарявай от време на време в красота като тази! Благодаря ти за удоволствиетода прочета това!
  • Тъжен, но хубав стих!!! Поздрави, Киара!!!
  • "Не чувам други разкази

    освен онези на луната.

    Прошепнати в сумрака,

    докоснали сърцата."
    Браво Киара!
    Възхитена съм!


  • Днес пускам моята душа
    и моля я да не се завръща.
    За какво ми е?!

    Много тъжни емоции си преплела в стиха си, Киара...
    Поздрав!

Предложения
: ??:??