Вечно лято

17 sept 2006, 23:21

Poesía

950 0 6

Със четка от косите си.
Със багрите на юлско утро.
Днес пускам моята душа
и моля я да не се завръща.
За какво ми е?!
Щом лятото е днес
и утре свършва.
Изпращам със целувки слънцето,
а на мен самата не ми се тръгва.
Не искам други улици,
аз златото във пясъка за нищо не заменям.
Не искам други крясъци, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вечно лято

Искате да прочетете повече?

Propuestas