Вечно лято
Със четка от косите си.
Със багрите на юлско утро.
Днес пускам моята душа
и моля я да не се завръща.
За какво ми е?!
Щом лятото е днес
и утре свършва.
Изпращам със целувки слънцето,
а на мен самата не ми се тръгва.
Не искам други улици,
аз златото във пясъка за нищо не заменям.
Не искам други крясъци,
освен на гларуси и чайки,
и тътена в морето.
Не чувам други разкази
освен онези на луната.
Прошепнати в сумрака,
докоснали сърцата.
И утре то ще спре,
ще иска да не помни.
И силно ще боли
И дълго нищо няма да отрони
-сърцето ми.
Но за какво е
щом своята душа
аз пуснах да си ходи.
Да бъде там където
вечно лято е
-със макове и слънчогледи
и песъчинки по нозете.
© Киара All rights reserved.
