ВЕЧНО  ТВОЯ

Виждал ли си как плаче небето

за всички самотни в нощта?
Чувал ли си шума на морето,
когато те търся там, на брега?
Усещал ли си болка в сърцето,
разбито на парченца хиляди?
Плакал ли си за някой далечен,
за някой, скрит от погледа ти?
Чувствал ли си се някога обречен
на мъка вечна и болки убийствени?
Обичал ли си някого много?
Знаеш ли от любовта как боли?
... Когато самотен си денем и нощем
и прегръдка не получаваш от никой ти.
Когато плачеш и викаш за помощ,
но отвръща ти само ехото, и пак те боли.
Кажи ми защо те обичам...
Защо в главата ми си само ти?
Кажи, какво ми направи...?
Кажи ми, недей да мълчиш!
Защо без тебе не мога?
Защо от тази любов само ме боли?
Кажи ми, кой е виновен? Аз или ти?
Не искам да те обичам.
Не искам от теб да зависи живота ми.
Не искам за тебе да мисля.
Не искам! Изчезни от ума ми!!!
Ти си виновен за всичко!
Ти открадна сърцето ми!
Заради теб сега аз съм едно нищо!
Но да те намразя не мога, уви...
”Защо?” - се питам отново.
”Защо? Не искам... моля те, СПРИ!”
Но болката в мен разрушава всичко
и за теб пак роня горчиви сълзи.
Кой си ти, че ме караш да плача?
Кой си? Какъв си? Просто един непознат...
Кой си? Че за теб аз страдам.
Кой си? Ангел, превърнал живота ми в ад...
Ангелът... откраднал  хиляди сърца...
Ангелът... с дяволска душа...
Ангелът... разбил сърцето ми на кубчета лед...
Ангелът... в който съм влюбена днес...
Заради теб намразих  всичко в мен...
всяка моя частица те обича.
Мразя всеки изминал ден...
но и утре пак само за тебе аз ще мисля.
Страхувам се да избягам от теб,
няма да има за какво да живея...
Страхувам се да направя крачка напред...
не знам дали ще успея...
Ела.. Помогни ми.! Подай ми ръка...
Покажи ми, че нищо страшно няма...
Ела... докосни ме... Не ме оставяй сама!
Не ме карай отново да страдам...
Върни искрицата в живота мой...
Върни ми усмивката, погледа ведър...
Върни се... и при мене стой!
Не си тръгвай... Без теб не ще оцелея!

* * * * *