Вечност

Нейде сред мислите ти
името ми вечно ще броди.
Ще изскача от нищото
и все подир тебе ще ходи.
Всеки опит образа ми да прогониш
в безсънна нощ ще се превръща,
където по луната с мен ще си говориш,
молейки се да не се завръщам.
Ала аз ще лумвам в истинни пожари,
щом спомен внезапно пропълзи
и в теб една душа за мен ще жали,
удавена в преглъщани сълзи.
Не ще остане твоят дух без моя,
дори докрай да ме отричаш,
защото във Вселената остава тоя,
който истински могъл е да обича!