14 нояб. 2025 г., 18:20

Вечност

108 0 0


Нейде сред мислите ти
името ми вечно ще броди.
Ще изскача от нищото
и все подир тебе ще ходи.
Всеки опит образа ми да прогониш
в безсънна нощ ще се превръща,
където по луната с мен ще си говориш,
молейки се да не се завръщам.
Ала аз ще лумвам в истинни пожари,
щом спомен внезапно пропълзи
и в теб една душа за мен ще жали,
удавена в преглъщани сълзи.
Не ще остане твоят дух без моя,
дори докрай да ме отричаш,
защото във Вселената остава тоя,
който истински могъл е да обича!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...