Вечност
Ти ще ме чакаш до зазоряване,
нежно падение, страстен възход,
със сладка молба съм за опрощаване,
окултна молитва за вечен живот.
Дали ще ме носиш до изтощаване,
до жалък миг на изоставен възторг,
желана, поискана и обладавана,
аз ще се обръщам при всеки твой вик.
Може би ще ме обичаш до побеляване,
странен мъж си, препуснал в галоп,
няма, но търсеща те до измечтаване,
аз ще бягам вечно след твоя порок.
Ти ще ме помниш до осъзнаване,
чуден тътен с небесен отвод,
дълбоко премисляща до зазоряване,
аз ще бъда в твоя таен похот.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Това е нещо повече от реалност!
-
Много е хубаво!
Като песен се пее!
-
Благодаря ти за прекрасния коментар, Веси! Обикновенно стиховете ми са написани на музика, даже имам доста озвучени в клипове. Радвам се, че ти харесват!
portishead, пускам следващия си стих специално за теб..." Душите ни осъдени на обичане...." дано ти напомни за присъдата ни в реалността! -
Връщам
се назад
потъвам
в теб
изпивам
те в спомен
жаден
за усмивките ти
за целувките ти
за ласките ти
и не се
събуждам
сънувам
как излитам
в следите ти
недовършен
неизписан
неизрисуван
в очите ти
в ръцете ти
в устните ти
от мига
преди
да знам
че си
отново там
в утрото
събудило
и върнало
те до мен...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
portishead
Осъзната реална действителност е!