Вечност
Ти ще ме чакаш до зазоряване,
нежно падение, страстен възход,
със сладка молба съм за опрощаване,
окултна молитва за вечен живот.
Дали ще ме носиш до изтощаване,
до жалък миг на изоставен възторг,
желана, поискана и обладавана,
аз ще се обръщам при всеки твой вик.
Може би ще ме обичаш до побеляване,
странен мъж си, препуснал в галоп,
няма, но търсеща те до измечтаване,
аз ще бягам вечно след твоя порок.
Ти ще ме помниш до осъзнаване,
чуден тътен с небесен отвод,
дълбоко премисляща до зазоряване,
аз ще бъда в твоя таен похот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
