Вечност

12.12.2019 г., 22:49 ч.

Поезия » Философска

1597 2 6

Вечерта, окъпана от дъжд,
спуска се над цялата вселена;
птиците запяха изведнъж
свойта песен, тиха и блажена.
Толкоз бури клатиха деня
и бушуваха свирепи, шумни;
те отминаха със своята вина,
укротени от спокойна вечер,
лунна.
Колко мъдро идва вечерта –
красотата ѝ възпяват птици,
а над мене мокрите листа ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вечност

Искате да прочетете повече?

Предложения