bednnia_lazar (Лъчезар Лазаров)
13 17
12.12.2019 г., 22:49 ч.

Вечност 

  Поезия » Философска
1382 2 6

Вечерта, окъпана от дъжд,

спуска се над цялата вселена;

птиците запяха изведнъж

свойта песен, тиха и блажена.

 

Толкоз бури клатиха деня

и бушуваха свирепи, шумни;

те отминаха със своята вина,

укротени от спокойна вечер,

                                          лунна.

 

Колко мъдро идва вечерта –

красотата ѝ възпяват птици,

а над мене мокрите листа

се усмихват на безброй

                                 звездици!

 

И очакват, чисти, цяла нощ

утрото да дойде, да огрее.

Но  денят да не  е вече лош!

Хората от радост да се

                                        смеят!

 

И в живота идва вечерта,

тихо завалява дъжд от сълзи.

Кратка  ще е нашата тъга!

Утрото да  срещнеш тук

                                   дошъл си!

© Лъчезар Лазаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??