bednnia_lazar (Лъчезар Лазаров)
14 17
Dec 12, 2019, 10:49 PM

Вечност 

  Poetry » Phylosophy
1035 2 6

Вечерта, окъпана от дъжд,

спуска се над цялата вселена;

птиците запяха изведнъж

свойта песен, тиха и блажена.

 

Толкоз бури клатиха деня

и бушуваха свирепи, шумни;

те отминаха със своята вина,

укротени от спокойна вечер,

                                          лунна.

 

Колко мъдро идва вечерта –

красотата ѝ възпяват птици,

а над мене мокрите листа

се усмихват на безброй

                                 звездици!

 

И очакват, чисти, цяла нощ

утрото да дойде, да огрее.

Но  денят да не  е вече лош!

Хората от радост да се

                                        смеят!

 

И в живота идва вечерта,

тихо завалява дъжд от сълзи.

Кратка  ще е нашата тъга!

Утрото да  срещнеш тук

                                   дошъл си!

© Лъчезар Лазаров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??