Вечност
Вечерта, окъпана от дъжд,
спуска се над цялата вселена;
птиците запяха изведнъж
свойта песен, тиха и блажена.
Толкоз бури клатиха деня
и бушуваха свирепи, шумни;
те отминаха със своята вина,
укротени от спокойна вечер,
лунна.
Колко мъдро идва вечерта –
красотата ѝ възпяват птици,
а над мене мокрите листа
се усмихват на безброй
звездици!
И очакват, чисти, цяла нощ
утрото да дойде, да огрее.
Но денят да не е вече лош!
Хората от радост да се
смеят!
И в живота идва вечерта,
тихо завалява дъжд от сълзи.
Кратка ще е нашата тъга!
Утрото да срещнеш тук
дошъл си!
© Лъчезар Лазаров All rights reserved.
