Вечност или Миг
Миг един като вечност
Видях в теб човечност
Миг и бях завладян
Поглед зажаднял
Вече бях ти задлъжнял
По тебе заболял
Миг един и дъжд е завалял
Не съм и забелязал
Някой просто те е нарисувал
С боите на една стена
Не съм и забелязал
Как измил те е дъжда
Заложник станах на мига
Запълних поредна празнина
Поредна шарена игра
Изтече смесиха бои
В мене всичкото уби
Мигът остана като вечност
Разпиля и болка и честност
Вечност или миг
Радост или вик
Достатъчно се доближих
Страшно притесних
Стената беше празна
Нямаше я картината заразна
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
