7 ene 2010, 13:48

Вечност или Миг

  Poesía
556 0 2

Миг един като вечност

Видях в теб човечност

Миг и бях завладян

Поглед зажаднял

Вече бях ти задлъжнял

По тебе заболял

Миг един и дъжд е завалял

Не съм и забелязал

Някой просто те е нарисувал

С боите на една стена

Не съм и забелязал

Как измил те е дъжда

Заложник станах на мига

Запълних поредна празнина

Поредна шарена игра

Изтече смесиха бои

В мене всичкото уби

Мигът остана като вечност

Разпиля и болка и честност

Вечност или миг

Радост  или вик

Достатъчно се доближих

Страшно притесних

Стената беше празна

Нямаше я картината заразна

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разтегливо понятие е времето...
  • Желая ти много мигове, които така да те завладяват, но да преварваш дъжда, преди да ги е измил! Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...