Jan 7, 2010, 1:48 PM

Вечност или Миг

  Poetry
549 0 2

Миг един като вечност

Видях в теб човечност

Миг и бях завладян

Поглед зажаднял

Вече бях ти задлъжнял

По тебе заболял

Миг един и дъжд е завалял

Не съм и забелязал

Някой просто те е нарисувал

С боите на една стена

Не съм и забелязал

Как измил те е дъжда

Заложник станах на мига

Запълних поредна празнина

Поредна шарена игра

Изтече смесиха бои

В мене всичкото уби

Мигът остана като вечност

Разпиля и болка и честност

Вечност или миг

Радост  или вик

Достатъчно се доближих

Страшно притесних

Стената беше празна

Нямаше я картината заразна

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разтегливо понятие е времето...
  • Желая ти много мигове, които така да те завладяват, но да преварваш дъжда, преди да ги е измил! Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...