Вечности
Преди да срещнеш вечността,
за да си кажете наздраве
и преди Онази с нежната Коса
приседне под смокинята на двора,
да ти рисува зима с майсторска ръка...
чуй шепота на ветровете в бора,
яростта на литнала като крило вълна...
и с мисълта, че коленичиш от умора,
среши косата си, сплети ѝ плитка -
да бъде стръмен път за мъжки бяс.
Сплитай бавно, нишка подир нишка.
Въже да бъде. И да връзва до несвяст.
Повярвай, винаги си струва риска
някой да я разплете в среднощен час,
а ти да си му вярна, от сълза по-чиста
и толкова прекрасна в женската си власт.
На някой Дон Кихот ще му се случи
да ти измисли призрачните мелници -
да бъдеш пламъкът на свещ, икона
и посоката в протяжните му делници
Сложи червило, може да е Клавдий
и не бъди отрова в чашата му с винò,
но за да видиш в него император,
несъмнено - трябва да си Агрипина
Навярно ще се случи да си Жулиета
и докато мечти простираш на балкона
ще пренаписваш вечните сюжети,
за да разбере Ромео, че си жива
И нали животът е едно възмездие,
на мъжете им отива да възкръсват
с жена, която ги разплаква нощем
и с "обичам те" да ги свали от кръста
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
