mislitel (Георги Каменов)
999 10230
7.05.2023 г., 13:31 ч.

Вечността се смее 

  Поезия » Философска
154 1 2
 

Времето отминава
във торнаден галоп
и потъва в забрава
даже царският гроб,
даже името му
се изтрива полека -
Тук намигва с око
Вечността на човека.

Той е малка снежинка
в кладата й гореща,
непотребна прашинка,
която мисли, усеща,
но дотам! Само миг
и отново го няма -
Бил е горд и велик,
герой в своя драма,
и какво? Та за нея
даже не съществува...

Вечността тук се смее
и с вечното... ме сбогува...

 

09.09.2022.

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??