Вечността се смее
433
1
2
Времето отминава
във торнаден галоп
и потъва в забрава
даже царският гроб,
даже името му
се изтрива полека -
Тук намигва с око
Вечността на човека.
Той е малка снежинка
в кладата й гореща,
непотребна прашинка,
която мисли, усеща,
но дотам! Само миг
и отново го няма -
Бил е горд и велик,
герой в своя драма,
и какво? Та за нея
даже не съществува...
Вечността тук се смее
и с вечното... ме сбогува...
09.09.2022.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
