Вечността се смее

7 мая 2023 г., 13:31

Поэзия » Философская

211 1 2

Времето отминава
във торнаден галоп
и потъва в забрава
даже царският гроб,
даже името му
се изтрива полека -
Тук намигва с око
Вечността на човека.

Той е малка снежинка
в кладата й гореща,
непотребна прашинка,
която мисли, усеща,
но дотам! Само миг
и отново го няма -
Бил е горд и велик,
герой в своя драма,
и какво? Та за нея
даже не съществува...

Вечността тук се смее
и с вечното... ме сбогува...

09.09.2022.

Вечността се смее

Свързани произведения

Комментарии

Предложения