Спомени се изливат на душата ми.
Като дете подарило вярата си
на първите мечти.
Времето умира в плен
като всяка минута искри.
Начертах си мрежа
от предречени мисли
и изгубен списък
с безутешни дни.
Защо още дишам?
Вечността свърши почти.
© Изгубена Всички права запазени