Вечността свърши почти

29.05.2009 г., 22:32 ч.

Поезия

499 0 0

Спомени се изливат на душата ми.
Като дете подарило вярата си
на първите мечти.
Времето умира в плен
като всяка минута искри.
Начертах си мрежа
от предречени мисли
и изгубен списък
с безутешни дни.
Защо още дишам?
Вечността свърши почти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вечността свърши почти

Искате да прочетете повече?

Предложения