5.10.2005 г., 11:55

вечното момче

Поезия

1.9K 0 4

Вечер легнал на тревата
гледам звездното небе.
Някак тъжно е в душата
вече май не съм момче...

Някъде край мен ,щурците
свирят нощни серенади...
Влюбени докрай в звездите
векове наред те страдат...

Тъмно е и сякаш мрака
спуска було от тъга...
А до мене някой сяда
и докосва ме с ръка....

Стреснат бързо се оглеждам
и оставам във захлас...
Във блещукащи одежди
малка фея виждам аз.

Тя стои до мен в тревата
и усмивката и грее...
А косата и от злато
е разпръсната край нея...

"Сън ли е"-прошепвам тихо
и пристъпям като в транс...
Феята с очи ме милва
и целува ме със страст...

В устните и аз потъвам...
В устните и -сладък грях...
И в момче ме пак превръща
феята със своя смях

А във бузките и нежни
смеят се страпчинки сладки
две приятелки близначки
щастие ми носят-знам го.

Вечер легнал на тревата
гледам звездното небе.
Вече светло е в душата
и отново съм -момче.

А край мене пак щурците
свирят свойте серенади.
Влюбени докрай в звездите
вечно си остават млади.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Laska (Ласка Александрова)

Нежно!

2006-11-16T21:38:36+02:00
Lanfear (Емма)

Красиво е!

2005-10-19T22:12:35+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Харесва ми Браво

2005-10-05T17:03:31+03:00
кумеца (Румен Ченков)

Сякаш всичко за любовта е казано. Чудесно е!

2005-10-05T17:00:27+03:00